училище за родители
Един от най-добрите варианти да научите детето ви да обича книгите е домът ви да е пълен с интересни четива. Питате се какви книги трябва да имате вкъщи? Разберете от какво се интересува детенцето. Ако е твърде малко, за да има някакви предпочитания, може да отидете в библиотеката за книжки и да видите кои са подходящи за възрастта на детето ви.
Няколко полезни съвета:
Нека има разнообразие: Събирайте най-различни книжки – с твърди корици, с картички или пък направени от различни материали. Ако детето ви е по-голямо, то ще се радва на разнообразието – проза, поезия, дори речници и други подобни книги също ще бъдат от полза.
Децата могат да разбират истории, които не могат да прочетат сами. Ако вашият малчуган се заинтересува от някоя по-предизвикателна книга, може да я прочетете заедно. А по-малките деца могат да се загледат в книжки с илюстрации и да задават различни въпроси, свързани с тях. Не се колебайте да им разясните всичко.
Недейте да ограничавате детето си да чете само книги. За тях могат да са интересни и списания, пощенски картички от близки хора, вестници, комикси и др.
Нека книгите бъдат под ръка. Дръжте книгите на достъпно място, може даже да са близо до играчките. Така, в подходящ момент, детето ви ще им обърне внимание, без да се налага да го карате насила на чете.
А за да бъде още по-голямо удоволствието от четенето, може да си направите специално място вкъщи, което да е предназначено само за това. Може да си направите рафтове с книги и да сложите кош с вестници и списания. Нека децата сами да пожелаят да четат. Да се чувстват удобно и да знаят, че книгите могат да ги отведат на чудни и вълшебни места. Не трябва да забравяте, че е необходимо осветлението в стаята за четене да е добро. Хубаво е също така да сменяте четивата по-често. Може да избирате книги според моментния интерес на детето.
Други варианти да го стимулирате да чете са да му осигурявате спокойствие всеки ден, да намалите времето, прекарано пред телевизора, както и да четете заедно.
5 неща, които не трябва да казваме на децата си
Не е тайна, че родителите трябва да сме много внимателни в общуването си с децата. Това, което им казваме и начинът, по който го правим е от голямо значение. И освен думите, като начин да кажем на детето какво искаме от него, имат голямо значение за връзката родител-дете в дългосрочен план. И понякога, особено, когато сме ядосани или под напрежение, някои прости изрази, които използваме, може да причинят по-големи щети, от колкото си представяме.
Всички знаем приказката за „Лошата дума” и от нея най-много боли и най-трудно се забравя. Освен това, не трябва да омаловажаваме примерът, който даваме с цялото си поведение и нещата, които казваме в различните ситуации.
И така, ето кои са петте неща, които трябва да се постараем никога да не изговаряме на детето си, независимо от това колко сме стресирани или ядосани.
„Не ме интересува!”
Малките деца обичат да споделят и да разказват и го правят с големи подробности. Това може да е разговора, който са имали с приятелчетата на детската площадка, може да са облаците, които в момента са образували особено причудливи форми или пък да обяснят защо са изстискали цялата тубичка паста за зъби на пода в банята. А понякога родителите, просто не искаме да слушаме тези детайли. Но въпреки това, никога не трябва да казваме на детето: „това не ме интересува”. Тези думи моментално прекъсват комуникацията с него, давайки му ясен сигнал, че това, което е важно за тях, не е от значение за вас.
Повечето родители се оплакват, че достигайки тийнейджърската възраст, децата им престават да споделят и да говорят с тях. Да, това е обичайно до някъде, но все пак следва да си зададем въпроса: „Каква е била комуникацията ни през годините до тук?” Специалистите казват, че общуването между детето и родителите е процес, който трябва да се развива в положителна насока от самото начало.
Затова, когато в даден момент ни идва в повече да изслушваме разказът на детето, с най-големите му подробности, просто го помолете да отложите разговора за малко по-късно, когато сте си починали. Обяснете му, че с радост ще го изслушате, защото е важно за вас да чуете какво ви казва, нека само да е след един час, например. И задължително – не забравяйте да проведете този разговор, даже бъдете вие този, който да го започне. Не позволявайте деня да приключи без да сте удовлетворили нуждата на детето да сподели с вас.
„Дръж се, както подобава възрастта ти”
Вашата дъщеря е на седем години, но вие смятате, че се държи като три-годишна. И й го казвате. Психолозите обясняват тази реакция не толкова с отношението ни към поведението на детето в момента, колкото към опит да се справим с нашето усещане за неудовлетвореност в този момент. Детето може да си се държи съвсем нормално за възрастта си, но точно сега това да не ни устройва. Думите, които казваме, могат да ни накарат да се чувстваме малко по-добре за момента, но какъв е резултата? Децата чуват как ги критикувате в момент, в който може да имат проблем с това да се контролират и имат нужда от нашата помощ. Това, което може да опитаме е да направим една пауза, в която да си поемем въздух и да предложим решение, вместо моментна реакция. Паузата ще ни помогне да свалим нивото на адреналина и да действаме с мислещата, а не с емоционалната част на мозъка си.
„Извини се веднага и кажи, че съжаляваш!”
Вашият малчуган е взел играчката на друго дете и то се е разплакало. В повечето случаи нашата реакция е да му наредим да се извини за действията си. Стараем се да го научим да бъде състрадателно, което разбира се е похвално. Но пресирайки детето да се извини не го учи на социални умения. На малките деца не им става веднага ясно, за какво всъщност трябва да съжаляват. Специалисти по детско поведение са на мнение, че ако родителите притискат децата си да се извиняват, това може да забави естественото усещане за това, кога и как е нужно извинение. Също така е много важно да обясним спокойно на детето, какво точно се е случило и с какво е обидило или наранило отсрещния. Думите „Извини се веднага!”, освен, че звучат излишно заповеднически, не давят никаква яснота на детето.
Опитайте това: извинете се вие, от името на детето си. По този начин ставате модел на поведение, който всъщност е крайната цел. Скоро малкият човек сам ще разбере как трябва да постъпва в подобни ситуации.
„Не го ли разбра най-сетне това?”
Показали сте на детето си как да хвърля и да хваща топка, вече 100 пъти. Или сте го учили дни наред да си връзва връзките на обувките само. Но то все не успява да се справи и тогава, леко раздразнени му казваме „Е, не го ли разбра вече как става?” Този коментар може да бъде много унизителен. Ако детето успее да направи това, което се иска от него, за да зарадва родителите си, нещо което то много иска, тогава е ясно. Но ако не може, тогава думите: „не го ли разбра това”, придобиват значение на: „Защо не го разбираш?”, последвано от „Какво ти има, че не го разбираш?”. И докато родителите, разбира се, не сме имали предвид да изпратим това послание, то детето получава именно това.
Това, което трябва да направим в случая, е да оставим да мине малко време и да подновим уроците отново, когато детето порасте още малко. Друг вариант е да опитаме различни методи и подходи, чрез които да му предадем това, което искаме да го научим.
„Ще си тръгна без теб!”
Детето категорично отказва да си тръгне от магазина за играчки или от парка, а вие вече чувствително закъснявате за важна среща. Тогава поставяте ултиматумът, от който то най-много се страхува: „Тръгвам си без теб!”. За малките деца страхът да бъдат изоставени от родителите си е съвсем реален. Но какво правим, ако тези думи не подействат? Проблемът в случая е, че ние искаме детето просто да повярва на думите ни. По много причини искаме децата ни да вярват безусловно на всичко, което казваме и да до смятат за истина. Затова не може да изричаме неща, които за неверни или такива, които няма как да изпълним, след това. Резултатът е, че детето много бързо се научава, че мама и татко отправят празни заплахи.
А ние използваме тези думи, защото просто вече няма какво друго да кажем, което изобщо не е добра идея. Много е важно да знаем, че всичко, което излиза от устата ни може да се подплати и с действия, ако се наложи. Едно от нещата, които може да направим, е да се опитаме да предотвратим подобни изблици на истерия от самото начало. Ако знаем, че имаме важна работа, а детето няма да иска да си тръгне навреме от парка, можем да измислим нещо друго, което да правим. Или да му дадем друг вид мотивация, вместо заплаха, която така или иначе няма да изпълним.
Направете първокласника отличник с ...игри
За да се справя с училище, у детето трябва да бъдат развити в съответна степен концентрацията, мисленето и въображението.За целта са разработени подходящи игри:
ЗА РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА:
"Открии буквата"
За тази игра се използват текстове от някоя стара книга или вестник. За деца от 6-11 години е желателно да са с по-едър шрифт. За да постигнете успех, трябва да занимавате детето най-малко 5 пъти в седмицата по 5 минути. Занятията може да са групови или индивидуални. Играта се състои в следното: За 5 минути детето трябва да открие ида зачеркне всички намиращи се в текста букви "А" (или друга) - и малките, и главните, и в заглавието, и в името на автора и т.н. Постепенно правилата се усложняват - Различните букви се зачеркват по различен начин; едновременно се търсят две букви, като едната се зачерква, а другата се подчертава; на едната страница буквите се заграждат с кръгче, а на другата се отбелязват с "лястовичка" (Tick) и т.н. След това се преброяват пропуснатете и неправилно подчертаните букви. Показател за нормална
"Намери думата"
На дъска или на чист лист се написват думи, в които детето трябва да намери други,"скрили се" думи: "рад" в "градина"; "теле" в "телефон"; "покрив" в "покривка"; "бор" в "набор" и др.
"Преплетена линия"
Проследяването на крива линия, особено когато е преплетена с други линии, помага за развитие на съсредоточеността и концентрация на вниманието.
ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
"Съставяне на разказ" В него детето трябва да използва определени думи, за да създаде свързан разказ. Например:
а) момиче, дърво, птица;
б) ключ, шапка, лодка, пазач, кабинет, път, дъжд.
"Вълшебни петна"
За начало се правят в средата на лист хартия няколко петна с мастило или туш и листът се сгъва на половина. Листът се разгъва и играта започва - капките са се размазали в интересни петна. Играчите подред казват какви предмети виждат в петната и определят частите им. Печели, който назове най-много предмети.
ЗА МИСЛЕНЕТО
"Търсене на аналог" Назовава се предмет или явление - например "вертолет". Детето трябва да напише колкото може повече предмети или явления, подобни на даденото. Например: птица, пеперуда - летят и кацат; Влак, автобус - транспортни средства; тирбушон - важните части се въртят. В тази игра се учи отделянето от предметите на разнообразни свойства и оперирайки отделно с всяко от тях, се формира способността да се класифицират явленията по признаци.
"Приложение на предметите"
Назовете добре известен предмет, например "книга". Трябва да се кажат колкото може повече различни начини за приложение на предмета: да се използва за поставка на диапроектор, да се прикрие листче хартия под книгата и др. Тази игра развива способността да се концентрира мисленето нвърху един предмет, уметието да се поставя в най-различни ситуации и взаимовръзки. Да се откриват в обикновенните предмети неочаквани възможности.
Родител на първокласник
Колко сълзи и емоции има покрай първия учебен ден. Детето ти преминава в нов период от живота си, край на дългите часове игра, започва сериозната работа с учебниците за дълги години напред. Петнайсти септември отмина и вероятно еуфорията покрай тази дата е поотминала, но сега предстои по-важната работа. Детето трябва да се адаптира към новата среда, към задачите, които му предстоят и към изискванията на учителите.
Донякъде и родителите имат нужда от адаптация. Ще трябва да погледнеш на детето с други очи, то вече не е бебе, което е абсолютно безпомощно. Постепенно ще трябва да свикнеш да му гласуваш повече доверие, да върши повече задачи и да бъде по-самостоятелно. Ако преминеш границата и не му оставиш поле, където да се справя само, рискуваш за години напред да се занимаваш с уроците му и да му пишеш домашните. Една от целите на училището е детето да привикне към самостоятелност. Затова, ако още не си го направила, време е да отделиш детето в собствена стая, да има свое бюро, собствени шкафчета, които само да подрежда, а защо не и само да чисти стаята.
В началото все пак ще трябва да следиш уроците на детето, свикни с идеята, че ще трябва да поддържаш контакт и с учителите му. Не пропускай момента да си размениш няколко думи с тях, когато прибираш или водиш детето. Може да се окаже, че ще научиш нови и ценни неща за него, за които дори не си предполагала.
Не натоварвай детето с много излишна допълнителна информация и не очаквай от него да бъде гениалният отличник на класа. Реагирай спокойно на неуспехите му, естествено е не всеки час да му бъде приятен. Когато пък има похвала и някакъв успех, не пропускай да го похвалиш и поощриш. Направи го пред други ваши познати, нека и баща му го награди с думи, усмивки, целувки и прегръдки.
- Спокойните родители гледат спокойно дете. Ти също си завършила училище и в крайна сметка детето ти няма да се отърве от това задължение.
- Не се зареждай с излишни очаквания и тревоги. Не притискай детето да бъде отличник. Много по-важно е да развие собствено мислене и да избере предметите, които наистина го влекат, отколкото да бъде зубрач и бележкар. А и в крайна сметка успехът в училище не гарантира успех в живота.
- Обърни внимание на здравето на детето. Започва грипния сезон, то е в контакт с повече деца. Наблегнете на спорта, закаляването и здравословната храна.
- Създай му положителна нагласа спрямо предметите и училището, нека не го възприема като тежко задължение и мрачна институция. Това ще се пренесе като нагласа и по-нататък през годините.
- Обръщай му повече внимание. Разхождайте се заедно, нека детето да ти разкаже са своите съученици, за да си наясно с кого ще дружи. Ти също можеш да му споделиш за твоите първи години в училище. Нека то знае, че може да ти има доверие и да ти разказва.
- Запиши го на някакъв спорт, театрална група, музикален предмет или език. Нека за свикне още от малко да има извънкласни занимания. Така ще свикне на по-добра организация и ако традицията продължи, ще си сигурна, че няма да си губи свободното време с неща, които не одобр
Мамо, готова ли си за първи клас?
Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.
2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.
3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когото ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.
4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.
5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: "Как мина днес", "Какви оценки изкара".Още по-лоши са ироничните подмятания7 "е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успеха?". Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.
6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.
7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.
8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.
9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.
10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш", "Давай, заедно ще успеем", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.
11. Не правете с него пазарлъци от рода на:" Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш "Лека нощ, деца"". Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока)и вие да се озовете в сложна ситуация.
12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Тока то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.
13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А свойте разногласия по повод кое е "правилно" кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношениятау да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.
Мариана Ташкевич, психолог.
Стресът за първокласниците
Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас.
Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище?
По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем годишните деца по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна, и все пак възникват проблеми. Първата очевидна причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. От друга страна, има значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособяват към нови изисквания. Родителите на първокласниците също се различават в своето отношение към училищното обучение и имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес. Огромно влияние има и личността на учителя, която е сбор от неговите качества както в професионален, така и в чисто човешки план.
Какво поражда проблемите в адаптацията
· Има качествени разлики между нормите за поведение у дома, в детската градина и в училище. Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения, за съществуването на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например – не може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо; не бива да викаш, да прекъсваш другите и т.н. Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Но ако класът като цяло е “труден” или учителят няма достатъчно опит, усвояването на тези елементарни правила понякога отнема доста време и коства много нерви на учители, деца и родители. В такъв случай остава по-малко време за пряка урочна работа, а по-голяма част от учебния час се изразходва за овладяване на реда в класа чрез поощрения или забележки и наказания. От една страна, това забавя процеса на непосредственото обучение и формирането на учебни навици и умения у децата. Същевременно се поражда емоционално напрежение, което оказва силно негативно влияние върху адаптацията на първокласниците към училищното ежедневие.
· Училищната успеваемост е вторият съществен фактор в приспособяването на първолаците. Има най-различни обективни причини, поради които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да придобие статута на “неуспяващо”. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.). Значително влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В основата си самооценката е субективно чувство за лична ценност (себеуважение, себеприемане), което се формира най-вече в резултат на родителското отношение. Но в училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда – а в първи клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на първолаците започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се докажат” в новата обстановка.
· Част от първокласниците за пръв път попадат в конкурентна среда. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. Конкурентоспособността е качество, което до голяма степен се формира от семейната среда. Тя може да възникне спонтанно в семейства с повече от едно дете, тъй като в общуването между тях се пораждат условията за нейната поява. Но тя може също да се придобие, когато овладяването на знания и доброто образование са семейни ценности. Не е задължително възрастните да имат висок образователен ценз и престижна професия, за да култвират у детето стремеж към знания – достатъчно е още от ранна възраст да се подкрепят неговата любознателност и интелектуално развитие. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват към училищния живот.
· Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:
1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.
2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.
3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.
4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.
· Тръгването на училище е първото отделяне от семейството за част от първолаците. За пръв път в живота си те трябва да изградят доверителна връзка с непознати възрастни. При това, независимо какво е училището, изискванията и отношението към детето винаги се отличават домашните стандарти. Колкото по-големи са тези различия, толкова по-трудно е приспособяването. Проблеми в адаптацията може да възникнат както от рязката промяна в ежедневните стереотипи, така и поради новите отговорности, които поема детето. В училище то получава по-голяма независимост, но има и повече задължения – да бъде точно, старателно, дисциплинирано, да внимава в час, да умее да се самообслужва и т.н. Когато всички тези изисквания се поставят едновременно и детето няма достатъчно вътрешни ресурси да се справи, приспособяването отнема повече време и понякога се придружава от временен спад в мотивацията за учене.
Опитът на началните учители показва, че затруднения в адаптацията настъпват по-рядко при деца, които са посещавали детска градина. Те проявяват по-голяма самостоятелност и увереност в себе си, по-лесно контактуват и се сприятеляват с връстници, имат по-непосредствена връзка с учителя и по-често са склонни да търсят помощ от него. Поради всичко това те по-бързо се ориентират в новите условия и приспособяването им към училищния живот е по-безболезнено. Очевидно в този случай е от значение социалният опит, придобит в детската градина. Но той е само помощен фактор, тъй като в основата си успешната адаптация на първокласниците зависи от обстановката в семейството и училището, а също и от индивидуалните особености на детето.
Първолакът има нужда от помощ, когато обичайните в началото проблеми в адаптацията не отшумят. Най-често те са свързани с нарушения на дисциплината, понякога и със затруднения в учебния процес. Учителите добре познават етапите на приспособяване към училище и обикновено първи обръщат внимание на родителите, ако детето не успее да се адаптира през първите няколко месеца. Явен сигнал за това са агресивните прояви към съученици, понякога и към учителя; отказ да се изпълняват учебните задължения, ходене из стаята по време на час, излизане без разрешение и т.н. Но има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.
Обръщайте внимание на своето дете, то има нужда от Вас.
Източник:
http://psiholog-bg.com/856
Уважаеми родители,
10 съвета, как да бъдете полезни!
10 съвета, как да бъдете полезни!
- Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ, както на учителите, така и на детето.
- Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.
- Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.
- Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре.
- Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота.
- Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.
- Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.
- Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.
- Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.
- Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи.
- Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаване на външни условия за работа: организация на работното място и планиране на задачите.
- Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.
- Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа нe е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.
- Домашните работи могат да играят роля на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявят интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
- Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетвореност и увереност в собствените сили.
Правила за родители:
- Уважавай правото на детето на личен живот.
- Давай на детето указания и примери.
- Проявявай към детето нежност.
- Поощрявай идеите на детето.
- Уважавай собствените виждания на детето.
- Проявявай емоционална подкрепа.
- Пази поверените ти тайни.
- Не проявявай крайни собственически чувства към детето.
- Отнасяй се към детето като към отговорен човек.
- Споделяй с детето новините за личен успех.
- Защитавай детето в негово отсъствие.
- Разговаряй с детето по въпросите на религията и политиката, за секса и смъртта.
- Разговаряй с детето за различните модели на поведение.
- Не бъди критичен към приятелите на детето.
- Поднасяй на детето поздравления и подаръци за рождения ден.
Модели на семейно възпитание
КАК-ДЕТЕТО-И-КНИГАТА-ДА-СТАНАТ-ПРИЯТЕЛИ
View more presentations or Upload your own.
САМОЧУВСТВИЕТО-НА-ДЕТЕТО
View more presentations or Upload your own.
АГРЕСИЯТА-И-ДЕТЕТО
View more presentations or Upload your own.
меморандум
View more presentations or Upload your own.
Агресията в училище
View more presentations or Upload your own.